23 ene 2016, 18:45

Старецът 

  Poesía » Otra
325 0 2

Сън ли или е наяве било –

сред неудачите свои

сам се напъхах в туй тясно ждрело,

пълно със змийски усои.

 

Старецът с раница, мащерка брал,

пръв ми спокойно продума:

„Синко, ти пo си от мен остарял,

що си се толкоз оклюмал?”

 

„Много ли искам – надежда троха,

смислен живот за двамина?

Ден за ден карам я, като във хан –

просто години да минат.”

 

„Щом си се спънал, дъха поеми,

забрави непоправимо,

право към втория опит вземи –

трети шанс няма да има.

 

Ерос щом прати ти порива нов –

малка светулка във мрака –

слушай сърцето! (Отказал любов,

прошка от него не чакай,

 

хладен, сиротен ще е твоят дом.)”

Казал таз истина гола,

той към високото тръгна пешком,

аз – със колата надолу,

 

в свойта кутийка, загърбил смеха.

Морфиус щом ме повика,

аз ще сънувам, че качвам върха

редом до него, старика.

 

© Владимир Костов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??