Старецът
Сън ли или е наяве било –
сред неудачите свои
сам се напъхах в туй тясно ждрело,
пълно със змийски усои.
Старецът с раница, мащерка брал,
пръв ми спокойно продума:
„Синко, ти пo си от мен остарял,
що си се толкоз оклюмал?”
„Много ли искам – надежда троха,
смислен живот за двамина?
Ден за ден карам я, като във хан –
просто години да минат.”
„Щом си се спънал, дъха поеми,
забрави непоправимо,
право към втория опит вземи –
трети шанс няма да има.
Ерос щом прати ти порива нов –
малка светулка във мрака –
слушай сърцето! (Отказал любов,
прошка от него не чакай,
хладен, сиротен ще е твоят дом.)”
Казал таз истина гола,
той към високото тръгна пешком,
аз – със колата надолу,
в свойта кутийка, загърбил смеха.
Морфиус щом ме повика,
аз ще сънувам, че качвам върха
редом до него, старика.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Костов Всички права запазени
