11 nov 2017, 9:05 2022-10-20T18:57:10+03:00

Старецът Макарий

Poesía » Otra

434 2 4

В оврага слез на кротостта,

ако изпаднеш в меланхолия!

Смири в душата гордостта

и Бог скръбта ти ще прогони!

Изкачвайки се към върха

в поредната си добродетел,

в оврага слез на кротостта

и тя ще бъде твой свидетел!

На Бог разчитай всеки път

и не изтъквай се напразно –

разкаян грешник Му е скъп,

не праведник – горд, неразкаян.

10.11.2017

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Из поученията на Стареца Макарий Оптински от книгата "Победената тъга".

Comentarios

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Да, смирението често ни липсва. Благодаря, Румбик.

2022-10-17T00:44:22+03:00
rumbic (Руми)

Прекрасно е, Мария! Да се смирим, рядко срещана добродетел! Поздрав!

2017-11-11T19:08:56+02:00
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Благодаря. Стихотворението е почти буквално повторение на думите на Стареца Макарий, само че в стихотворна реч. Последното изречение беше: На Бог е по-скъп съкрушеният грешник, отколкото гордият и неразкаял се праведник. Аз бях го написала: Че грешникът разкаян Му е скъп, а праведникът горд - омразен. Но осъзнах, че това не са точните думи и го промених, както е сега. Надявам се някой да не го изтълкува в смисъл скъп - струващ пари. Но кой за каквото си мисли.

2017-11-11T14:07:02+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Браво, Мария! Много мъдър стих! Поздравявам те и го поставям в любими!

2017-11-11T11:32:16+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0