28 abr 2010, 21:12

Старецът с кантара

  Poesía » Otra
2K 0 18

 

Старецът с кантара

 

 

Той е много стар и много тъжен.

И не гледа никого в очите.

Приказва рядко, никога не лъже

и не вярва вече във мечтите.

 

Обувките му май не са по мярка,

има сив пуловер, доста скъсан.

Няма свой адрес, живее в парка,

тъй като е тих. И не е мръсен.

 

Всяка сутрин сяда на паважа,

там, зад уличния светофар.

И изглежда толкова неважен,

свит зад своя овехтял кантар.

 

Има дни, в които е невидим

- всеки минувач го подминава.

И във тези дни остава гладен,

а още колко дни ли му остават?

 

Но всеки вкъщи има си кантар

и, без да знае, крачи слепешката,

че там, на онзи прашен тротоар

един кантар отмерва добротата.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Ценова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...