28 abr 2010, 21:12

Старецът с кантара

  Poesía » Otra
2K 0 18

 

Старецът с кантара

 

 

Той е много стар и много тъжен.

И не гледа никого в очите.

Приказва рядко, никога не лъже

и не вярва вече във мечтите.

 

Обувките му май не са по мярка,

има сив пуловер, доста скъсан.

Няма свой адрес, живее в парка,

тъй като е тих. И не е мръсен.

 

Всяка сутрин сяда на паважа,

там, зад уличния светофар.

И изглежда толкова неважен,

свит зад своя овехтял кантар.

 

Има дни, в които е невидим

- всеки минувач го подминава.

И във тези дни остава гладен,

а още колко дни ли му остават?

 

Но всеки вкъщи има си кантар

и, без да знае, крачи слепешката,

че там, на онзи прашен тротоар

един кантар отмерва добротата.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Ценова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...