Старецът с кантара
Старецът с кантара
Той е много стар и много тъжен.
И не гледа никого в очите.
Приказва рядко, никога не лъже
и не вярва вече във мечтите.
Обувките му май не са по мярка,
има сив пуловер, доста скъсан.
Няма свой адрес, живее в парка,
тъй като е тих. И не е мръсен.
Всяка сутрин сяда на паважа,
там, зад уличния светофар.
И изглежда толкова неважен,
свит зад своя овехтял кантар.
Има дни, в които е невидим
- всеки минувач го подминава.
И във тези дни остава гладен,
а още колко дни ли му остават?
Но всеки вкъщи има си кантар
и, без да знае, крачи слепешката,
че там, на онзи прашен тротоар
един кантар отмерва добротата.
© Десислава Ценова All rights reserved.
