Старецът с кантара
Старецът с кантара
Той е много стар и много тъжен.
И не гледа никого в очите.
Приказва рядко, никога не лъже
и не вярва вече във мечтите.
Обувките му май не са по мярка,
има сив пуловер, доста скъсан.
Няма свой адрес, живее в парка,
тъй като е тих. И не е мръсен.
Всяка сутрин сяда на паважа,
там, зад уличния светофар.
И изглежда толкова неважен,
свит зад своя овехтял кантар.
Има дни, в които е невидим
- всеки минувач го подминава.
И във тези дни остава гладен,
а още колко дни ли му остават?
Но всеки вкъщи има си кантар
и, без да знае, крачи слепешката,
че там, на онзи прашен тротоар
един кантар отмерва добротата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Ценова Все права защищены
