Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
248 394
7 may 2022, 0:27

Старее мъртвецът 

  Poesía » Filosófica
576 3 3

СТАРЕЕ МЪРТВЕЦЪТ

 

На душата по сивите струни

се разхождам и нищо не знам…

Пожълтяха листата през юни

и узнах…, че навек ще съм сам

 

и че никога няма да срещна

за душата си сродна душа,

в лабиринта на скръб безутешна

като някой слепец оглушал

 

ще пристъпям по навик унило,

не намирайки верния път,

и ще пиша с безцветно мастило

за онези, които не спят

 

в пълнолунните нощи, когато

непоканено каца край нас

на надеждите жалкото ято

и запява с несигурен глас

 

прекалено наивната песен,

че нещата са много добре,

че животът е лек и чудесен,

че светът е от обич море…

 

Не пропадам в надежди лъжовни

и мечтите погазих без жал…

От столетия моят часовник

си брои възрастта на умрял!

© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??