Старее мъртвецът
СТАРЕЕ МЪРТВЕЦЪТ
На душата по сивите струни
се разхождам и нищо не знам…
Пожълтяха листата през юни
и узнах…, че навек ще съм сам
и че никога няма да срещна
за душата си сродна душа,
в лабиринта на скръб безутешна
като някой слепец оглушал
ще пристъпям по навик унило,
не намирайки верния път,
и ще пиша с безцветно мастило
за онези, които не спят
в пълнолунните нощи, когато
непоканено каца край нас
на надеждите жалкото ято
и запява с несигурен глас
прекалено наивната песен,
че нещата са много добре,
че животът е лек и чудесен,
че светът е от обич море…
Не пропадам в надежди лъжовни
и мечтите погазих без жал…
От столетия моят часовник
си брои възрастта на умрял!
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
