22 oct 2005, 23:31

Стари писма

  Poesía
1.3K 0 0

Прелиствам ви с мъничко тъга –

свидетели на буйна младост...

Безмълвни и неми са словата сега,

изпълвали ме с неземна сладост.

 

Прахът на времето – уви, промени

листовете -  с цвят на тиха златна есен,

но в тях искри недосегаема и жива

все още красотата на любовна песен.

 

Препрочитам ви носталгично днес,

с чувства изгорели, отдавна отшумели...

Няма я тръпката на чаканата вест,

няма ги момичетата – нанякъде поели...

 

Къде сте вие, които писахте ми жарко,

какви сте днес, дали си мислите за мен?

Избледняват образи полека, бавно...

Дори ви няма в неспокойната ми нощ и ден.

 

         Стари мои писма, обичам ви. Останете!

         Напомняйте ми кротко какъв съм бил...

Дали някоя от вас днес си спомня и пази

писмата, които с нежност бях пропил?

 

18.10.2005 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Кабакчиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...