Прелиствам ви с мъничко тъга –

свидетели на буйна младост...

Безмълвни и неми са словата сега,

изпълвали ме с неземна сладост.

Прахът на времето – уви, промени

листовете -  с цвят на тиха златна есен,

но в тях искри недосегаема и жива

все още красотата на любовна песен.

Препрочитам ви носталгично днес,

с чувства изгорели, отдавна отшумели...

Няма я тръпката на чаканата вест,

няма ги момичетата – нанякъде поели...

Къде сте вие, които писахте ми жарко,

какви сте днес, дали си мислите за мен?

Избледняват образи полека, бавно...

Дори ви няма в неспокойната ми нощ и ден.

         Стари мои писма, обичам ви. Останете!

         Напомняйте ми кротко какъв съм бил...

Дали някоя от вас днес си спомня и пази

писмата, които с нежност бях пропил?

18.10.2005 г.