28 dic 2004, 2:13

Стари спомени

  Poesía
2.4K 0 2

Стари стихове боричкат се в главата ми.
Стари сънища спохождат ме в нощта.
А пък вятър ме взе на крилата си
и златиста зора ме прегръща.

Стари спомени заплитат се в косата ми.
Стари думи все чувам насън.
А пък утро ме къпе в росата си.
Ето! Песен отнейде навън!

Стари грижи пак свиват сърцето ми
и оплитат го в призрачни мрежи.
А денят ми показа лицето си,
но от мен неразбран продължи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емма Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стари спомени, но ... денят е красив
    и макар неразбран
    нека .... бъде за добър и щастлив ...
    Не е нужно да бъде разбран
  • По доста интересен начин казваш толкова много. Харесва ми стила ти. "А денят ми показва лицето си..." - страхотно е. Продължавай все така.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...