28 dic 2004, 2:13

Стари спомени 

  Poesía
2034 0 2

Стари стихове боричкат се в главата ми.
Стари сънища спохождат ме в нощта.
А пък вятър ме взе на крилата си
и златиста зора ме прегръща.

Стари спомени заплитат се в косата ми.
Стари думи все чувам насън.
А пък утро ме къпе в росата си.
Ето! Песен отнейде навън!

Стари грижи пак свиват сърцето ми
и оплитат го в призрачни мрежи.
А денят ми показа лицето си,
но от мен неразбран продължи.

© Емма Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Стари спомени, но ... денят е красив
    и макар неразбран
    нека .... бъде за добър и щастлив ...
    Не е нужно да бъде разбран
  • По доста интересен начин казваш толкова много. Харесва ми стила ти. "А денят ми показва лицето си..." - страхотно е. Продължавай все така.
Propuestas
: ??:??