28 dic 2004, 2:13

Стари спомени

  Poesía
2.4K 0 2

Стари стихове боричкат се в главата ми.
Стари сънища спохождат ме в нощта.
А пък вятър ме взе на крилата си
и златиста зора ме прегръща.

Стари спомени заплитат се в косата ми.
Стари думи все чувам насън.
А пък утро ме къпе в росата си.
Ето! Песен отнейде навън!

Стари грижи пак свиват сърцето ми
и оплитат го в призрачни мрежи.
А денят ми показа лицето си,
но от мен неразбран продължи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емма Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стари спомени, но ... денят е красив
    и макар неразбран
    нека .... бъде за добър и щастлив ...
    Не е нужно да бъде разбран
  • По доста интересен начин казваш толкова много. Харесва ми стила ти. "А денят ми показва лицето си..." - страхотно е. Продължавай все така.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...