Lanfear
31 el resultado
2559
2
2541
3
4012
9
Малко е късно за пролет
а ето, в разгара на лятото
тя бавно в мене пристъпва
безшумно разтваря криле...
игриво косите подръпва... ...
а ето, в разгара на лятото
тя бавно в мене пристъпва
безшумно разтваря криле...
игриво косите подръпва... ...
1266
7
4473
4
3190
2
3
3846
7
Събуди се! Разтърси ме някой,
нечия силна ръка.
Ставай вече! Изгряло е слънце
и отива си бавно нощта.
Събуди се! Хвърчат пеперуди, ...
нечия силна ръка.
Ставай вече! Изгряло е слънце
и отива си бавно нощта.
Събуди се! Хвърчат пеперуди, ...
2030
20
5018
1
11
Не се страхувай!
Аз съм с теб. Ще бъда вечно.
Защото те обичам, ще съм бяла.
Усмихва ни се бъдеще далечно
и нищо не говори за раздяла. ...
Аз съм с теб. Ще бъда вечно.
Защото те обичам, ще съм бяла.
Усмихва ни се бъдеще далечно
и нищо не говори за раздяла. ...
3068
12
Ела! Така те искам, копнея за теб!
Ела! Сама съм, тъжна съм, денят е тъй нелеп!
Ела! Склони глава, целувка дай ми,
и остани така със мен - във стаята ми.
Свещица ще зпаля, ще прогоня мрака, ...
Ела! Сама съм, тъжна съм, денят е тъй нелеп!
Ела! Склони глава, целувка дай ми,
и остани така със мен - във стаята ми.
Свещица ще зпаля, ще прогоня мрака, ...
1905
10
Всичко е преструвка според теб.
Дори и сълзите - и те са невъзможни.
Животът ни е толкова свиреп,
Не го разбирам - само думи сложни.
Иди си утро! Нека бъде нощ! ...
Дори и сълзите - и те са невъзможни.
Животът ни е толкова свиреп,
Не го разбирам - само думи сложни.
Иди си утро! Нека бъде нощ! ...
1312
5
5948
1
14
3885
3
4002
2
4
Настроението ми е снежно
също като зимата навън,
и не знам защо така ми става смешно -
не живот живея, ами сън.
Бродят сенки из съня ми, слепи, ...
също като зимата навън,
и не знам защо така ми става смешно -
не живот живея, ами сън.
Бродят сенки из съня ми, слепи, ...
1587
12
Кому е нужно мойто слово?
Защо ли пиша аз сега?
Дали умът си разтоварвам,
за похвала ли ламтя?
На Слънцето ликът тъй нежен ...
Защо ли пиша аз сега?
Дали умът си разтоварвам,
за похвала ли ламтя?
На Слънцето ликът тъй нежен ...
1268
6
Къде си, музо, дето идваше
във стаята ми всяка нощ?
Къде си? Дето ме събуждаше
и даваше ми сила, мощ?
Къде нощуваш? Кой сега те гали? ...
във стаята ми всяка нощ?
Къде си? Дето ме събуждаше
и даваше ми сила, мощ?
Къде нощуваш? Кой сега те гали? ...
1418
6
Стари стихове боричкат се в главата ми.
Стари сънища спохождат ме в нощта.
А пък вятър ме взе на крилата си
и златиста зора ме прегръща.
Стари спомени заплитат се в косата ми. ...
Стари сънища спохождат ме в нощта.
А пък вятър ме взе на крилата си
и златиста зора ме прегръща.
Стари спомени заплитат се в косата ми. ...
2032
2
Нощта дойде. Безжалостно отне те.
Остави ме в затвор от самота.
Мечтая си, желая те, сънувам те
и сякаш съм в море от красота.
И да потъна искам в него цяла, ...
Остави ме в затвор от самота.
Мечтая си, желая те, сънувам те
и сякаш съм в море от красота.
И да потъна искам в него цяла, ...
1928
9
10125
25
9113
2
25
4609
2
9
4176
1
8
Животът се изплъзва от ръцете ми,
като река изтича - плачеща река.
лъчите слънчеви играят по лицето ми.
Видения, идете си от мен сега!
Идете си! Не ме връхлитайте като Медузи! ...
като река изтича - плачеща река.
лъчите слънчеви играят по лицето ми.
Видения, идете си от мен сега!
Идете си! Не ме връхлитайте като Медузи! ...
1241
Защо съм във такава безизходица?
Ни път насам, ни път натам.
Във всички четири посоки няма път.
Във пета или шеста също няма.
Остава да стоя и чакам. ...
Ни път насам, ни път натам.
Във всички четири посоки няма път.
Във пета или шеста също няма.
Остава да стоя и чакам. ...
1555
1
Надеждата стопи се, изгоря
всред пламъка на сляпо отчаяние.
Около мене всичко побеля,
покри ме призрачно сияние.
Умря надеждата последна. ...
всред пламъка на сляпо отчаяние.
Около мене всичко побеля,
покри ме призрачно сияние.
Умря надеждата последна. ...
1641
4
Пристъпи по мокри поляни,
гони вятъра в нощ без звезди
и в ливади от Месец огряни,
там, където росата блести -
я обгърна свирепият Мрак. ...
гони вятъра в нощ без звезди
и в ливади от Месец огряни,
там, където росата блести -
я обгърна свирепият Мрак. ...
1622
1
Надеждата постави си крила от огън
и отлетя така, без да ми каже нищо.
Тя не умира, а просто последна напуска
потъващия кораб на измамните мечти.
Мечтая си във таз дъждовна вечер ...
и отлетя така, без да ми каже нищо.
Тя не умира, а просто последна напуска
потъващия кораб на измамните мечти.
Мечтая си във таз дъждовна вечер ...
1680
3
Тишината накара да стене
и затвори във клетка от злато мига.
Поиска последна надежда от мене,
сви рамене, аз потънах в тъга.
После... тръгна си. Без спомен, без свян. ...
и затвори във клетка от злато мига.
Поиска последна надежда от мене,
сви рамене, аз потънах в тъга.
После... тръгна си. Без спомен, без свян. ...
1330
Заблуда
В безлунна вечер без цел си вървях,
пътеката се виеше отпреде.
Насред гората изворче видях -
една сърна да пие се наведе. ...
В безлунна вечер без цел си вървях,
пътеката се виеше отпреде.
Насред гората изворче видях -
една сърна да пие се наведе. ...
3818
20
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
