28.12.2004 г., 2:13

Стари спомени

2.4K 0 2

Стари стихове боричкат се в главата ми.
Стари сънища спохождат ме в нощта.
А пък вятър ме взе на крилата си
и златиста зора ме прегръща.

Стари спомени заплитат се в косата ми.
Стари думи все чувам насън.
А пък утро ме къпе в росата си.
Ето! Песен отнейде навън!

Стари грижи пак свиват сърцето ми
и оплитат го в призрачни мрежи.
А денят ми показа лицето си,
но от мен неразбран продължи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емма Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стари спомени, но ... денят е красив
    и макар неразбран
    нека .... бъде за добър и щастлив ...
    Не е нужно да бъде разбран
  • По доста интересен начин казваш толкова много. Харесва ми стила ти. "А денят ми показва лицето си..." - страхотно е. Продължавай все така.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...