iliana_08.1962 (Илиана Петрова) iliana_08.1962 (Илиана Петрова)
89
22 abr 2008, 8:29

Старицата

  Poesía
585 0 4

 

                                        СТАРИЦАТА

 

                       Във този мрак душата ми се губи -

                       пленница на своите заблуди

                       и думи като капки от олово

                       я дърпат все надолу и надолу.

                       Ураганни ветрове я мятат напосоки.

                       Веригите на постоянството се късат

                       и удрят върху миналото барабани

                      във ритъма на траурен рефрен.

                      Душата ми-старицата, умира в мен.

                      Не може да остане в този плен.

                      Щом няма изход - няма.

                      Не мога да я спра -

                      душата ми умира в мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиана Петрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0