22.04.2008 г., 8:29

Старицата

583 0 4

 

                                        СТАРИЦАТА

 

                       Във този мрак душата ми се губи -

                       пленница на своите заблуди

                       и думи като капки от олово

                       я дърпат все надолу и надолу.

                       Ураганни ветрове я мятат напосоки.

                       Веригите на постоянството се късат

                       и удрят върху миналото барабани

                      във ритъма на траурен рефрен.

                      Душата ми-старицата, умира в мен.

                      Не може да остане в този плен.

                      Щом няма изход - няма.

                      Не мога да я спра -

                      душата ми умира в мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиана Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...