СТАРИЦАТА
Във този мрак душата ми се губи -
пленница на своите заблуди
и думи като капки от олово
я дърпат все надолу и надолу.
Ураганни ветрове я мятат напосоки.
Веригите на постоянството се късат
и удрят върху миналото барабани
във ритъма на траурен рефрен.
Душата ми-старицата, умира в мен.
Не може да остане в този плен.
Щом няма изход - няма.
Не мога да я спра -
душата ми умира в мен.
© Илиана Петрова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
