СТАРИЦАТА
Във този мрак душата ми се губи -
пленница на своите заблуди
и думи като капки от олово
я дърпат все надолу и надолу.
Ураганни ветрове я мятат напосоки.
Веригите на постоянството се късат
и удрят върху миналото барабани
във ритъма на траурен рефрен.
Душата ми-старицата, умира в мен.
Не може да остане в този плен.
Щом няма изход - няма.
Не мога да я спра -
душата ми умира в мен.
© Илиана Петрова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
