СТАРИЦАТА
Във този мрак душата ми се губи -
пленница на своите заблуди
и думи като капки от олово
я дърпат все надолу и надолу.
Ураганни ветрове я мятат напосоки.
Веригите на постоянството се късат
и удрят върху миналото барабани
във ритъма на траурен рефрен.
Душата ми-старицата, умира в мен.
Не може да остане в този плен.
Щом няма изход - няма.
Не мога да я спра -
душата ми умира в мен.
© Илиана Петрова Все права защищены