22 апр. 2008 г., 08:29

Старицата 

  Поэзия
456 0 4

 

                                        СТАРИЦАТА

 

                       Във този мрак душата ми се губи -

                       пленница на своите заблуди

                       и думи като капки от олово

                       я дърпат все надолу и надолу.

                       Ураганни ветрове я мятат напосоки.

                       Веригите на постоянството се късат

                       и удрят върху миналото барабани

                      във ритъма на траурен рефрен.

                      Душата ми-старицата, умира в мен.

                      Не може да остане в този плен.

                      Щом няма изход - няма.

                      Не мога да я спра -

                      душата ми умира в мен.

© Илиана Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??