22 апр. 2008 г., 08:29

Старицата

584 0 4

 

                                        СТАРИЦАТА

 

                       Във този мрак душата ми се губи -

                       пленница на своите заблуди

                       и думи като капки от олово

                       я дърпат все надолу и надолу.

                       Ураганни ветрове я мятат напосоки.

                       Веригите на постоянството се късат

                       и удрят върху миналото барабани

                      във ритъма на траурен рефрен.

                      Душата ми-старицата, умира в мен.

                      Не може да остане в този плен.

                      Щом няма изход - няма.

                      Не мога да я спра -

                      душата ми умира в мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиана Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...