12 jul 2017, 16:24

Старицата 

  Poesía » Filosófica
1339 3 15
Прегърбена къща си скубе косите,
завинаги обезлюдяла.
Отдавна не плаче и нищо не пита,
от тонове скръб полудяла.
През покрива срутен надничат лъчите
на щърба луна любопитка.
Обрасла от спомени, нищо не пита -
старица с разпусната плитка.
Вратата проскърцва и вятърна свита
нахлува с листа осланени.
Тук сенки се кръстят, мълчат и не питат,
посели въпросите в мене. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??