12.07.2017 г., 16:24 ч.
Старицата
Прегърбена къща си скубе косите,
завинаги обезлюдяла.
Отдавна не плаче и нищо не пита,
от тонове скръб полудяла.
През покрива срутен надничат лъчите
на щърба луна любопитка.
Обрасла от спомени, нищо не пита -
старица с разпусната плитка.
Вратата проскърцва и вятърна свита
нахлува с листа осланени.
Тук сенки се кръстят, мълчат и не питат,
посели въпросите в мене.
Как толкова много тъга се преглъща? -
Животът без глас се провикна.
И спъна се в прага на старата къща,
преди към смъртта да залитне.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Ели, ценя мнението ти и ти благодаря за коментара! Нека е усмихнат денят ти, мила!
-
Вълнуващ, одухотворен образ на изоставената къща.
Самотните и обезлюдени къщи са типично явление днес, затова стихът докосва...
Поздравления! -
Много ми се иска сърцата ни да не пропадат в такива самотни къщи, в тях да има живот, смях и мечти, а дори моят дом е затворен, безлюден и се чувства изоставен...Приятно ми е, че съпреживявате с мен картината на тази старица и оставяте топли коментари! Благодаря на всички, които откриват по нещо в това мое стихотворение!
-
Наистина е като картина. Браво, Мария!
-
Въздействаща картина.
-
Покъртителна картина, буцата засяда в гърлото! Поздравления за страхотното стихо, Мария!
-
Тези завръщания винаги хващат за гърлото!...Чудесен стих, Мария!...
-
Много ми хареса!
-
Мария, страхотно е!
-
Много е тъжна гледката на сиротна къща...Съпреживях с вас.
-
Тъжна тема за поднасяне през жизнерадостното лято, но ще ме извините, приятели. Прототип ми беше изоставената къща на леля ми в едно карнобатско село...
А за чудесните отзиви ви благодаря! Радвате ме! -
Харесвам!
***** -
Мария, зашеметена съм от тези стихове!... Показваш висш пилотаж! Браво!
-
Нямам думи!
-
Познавам такава къща!Тъгува в нея тишината...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
