18 sept 2016, 15:33

Старите деца

  Poesía » Otra
423 0 1

Надживели новини и сводки,

скъсили доста пътя до смъртта,

дядо с баба правят си разходки

в последните си дни на есента.

 

Хванали се за ръцете сухи,

а с другата подпират се с бастун,

в есенните листи тъпчат глухи...

А тя- сладунка, той пък е сладун.

 

Крачат бавно, крачат и страхливо.

Държат се двамата, като деца.

И личи как времето хапливо

е изцедило техните сърца.

 

И ми стана тъжно за борбата

в живота зъл и драг, като харпун,

че една и съща е съдбата

на старите "деца" в ръка с бастун.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...