Надживели новини и сводки,

скъсили доста пътя до смъртта,

дядо с баба правят си разходки

в последните си дни на есента.

Хванали се за ръцете сухи,

а с другата подпират се с бастун,

в есенните листи тъпчат глухи...

А тя- сладунка, той пък е сладун.

Крачат бавно, крачат и страхливо.

Държат се двамата, като деца.

И личи как времето хапливо

е изцедило техните сърца.

И ми стана тъжно за борбата

в живота зъл и драг, като харпун,

че една и съща е съдбата

на старите "деца" в ръка с бастун.