18 sept 2016, 15:33

Старите деца

  Poesía » Otra
428 0 1

Надживели новини и сводки,

скъсили доста пътя до смъртта,

дядо с баба правят си разходки

в последните си дни на есента.

 

Хванали се за ръцете сухи,

а с другата подпират се с бастун,

в есенните листи тъпчат глухи...

А тя- сладунка, той пък е сладун.

 

Крачат бавно, крачат и страхливо.

Държат се двамата, като деца.

И личи как времето хапливо

е изцедило техните сърца.

 

И ми стана тъжно за борбата

в живота зъл и драг, като харпун,

че една и съща е съдбата

на старите "деца" в ръка с бастун.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...