Sep 18, 2016, 3:33 PM

Старите деца

  Poetry » Other
421 0 1

Надживели новини и сводки,

скъсили доста пътя до смъртта,

дядо с баба правят си разходки

в последните си дни на есента.

 

Хванали се за ръцете сухи,

а с другата подпират се с бастун,

в есенните листи тъпчат глухи...

А тя- сладунка, той пък е сладун.

 

Крачат бавно, крачат и страхливо.

Държат се двамата, като деца.

И личи как времето хапливо

е изцедило техните сърца.

 

И ми стана тъжно за борбата

в живота зъл и драг, като харпун,

че една и съща е съдбата

на старите "деца" в ръка с бастун.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...