Надживели новини и сводки,
скъсили доста пътя до смъртта,
дядо с баба правят си разходки
в последните си дни на есента.
Хванали се за ръцете сухи,
а с другата подпират се с бастун,
в есенните листи тъпчат глухи...
А тя- сладунка, той пък е сладун.
Крачат бавно, крачат и страхливо.
Държат се двамата, като деца.
И личи как времето хапливо
е изцедило техните сърца.
И ми стана тъжно за борбата
в живота зъл и драг, като харпун,
че една и съща е съдбата
на старите "деца" в ръка с бастун.
© Никола Апостолов Всички права запазени