koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
1 jun 2014, 21:35

Старите ракли 

  Poesía » Otra
983 0 4

Във тези стари, стари ракли,

събрали цялата дъга,

изгарят бавно, като факли,

пропити спомени с тъга.

 

Мухлясват везани шевици,

изгниват белите бохчи.

Дебели шаечни терлици

с избодени дори очи.

 

Кенарените бели ризи

с изящно шитото везмо,

престанаха да бъдат визи

за чисто българско гнездо.

 

Скътàни бабини пендари

събират спомени на прах.

А стари, стари календари

броят годините от страх.

 

И всички спомени отвяти

лежат на дъното в сандък.

А някога те бяха святи

и носени поне веднък.

 

Сега, в това без памет време,

лежат те в бабиния скрин.

А ние всяка вечер мреме

без поп и даже без "Амин!"

 

Тя - цялата душа свободна,

мухлясва в изкривен сандък

и плаче вярата народна

като прегракнал пъдпъдък.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??