koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
Jun 1, 2014, 9:35 PM

Старите ракли 

  Poetry » Other
981 0 4

Във тези стари, стари ракли,

събрали цялата дъга,

изгарят бавно, като факли,

пропити спомени с тъга.

 

Мухлясват везани шевици,

изгниват белите бохчи.

Дебели шаечни терлици

с избодени дори очи.

 

Кенарените бели ризи

с изящно шитото везмо,

престанаха да бъдат визи

за чисто българско гнездо.

 

Скътàни бабини пендари

събират спомени на прах.

А стари, стари календари

броят годините от страх.

 

И всички спомени отвяти

лежат на дъното в сандък.

А някога те бяха святи

и носени поне веднък.

 

Сега, в това без памет време,

лежат те в бабиния скрин.

А ние всяка вечер мреме

без поп и даже без "Амин!"

 

Тя - цялата душа свободна,

мухлясва в изкривен сандък

и плаче вярата народна

като прегракнал пъдпъдък.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??