Във тези стари, стари ракли,
събрали цялата дъга,
изгарят бавно, като факли,
пропити спомени с тъга.
Мухлясват везани шевици,
изгниват белите бохчи.
Дебели шаечни терлици
с избодени дори очи.
Кенарените бели ризи
с изящно шитото везмо,
престанаха да бъдат визи
за чисто българско гнездо. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up