22 jul 2007, 22:22

Старият бряст

  Poesía
1.1K 0 13
Старият бряст боледува от рак.

В разгара на лятото
се присвива посърнал край пътя.

А стройни крайпътни тополи
зеленеят с корони-сърца.

Върбата край извора
спуска златни коси по бедрата си.

Освирепялото слънце
жари с камшици степта.

Птиците зеят
от жега и сладостна нега.

Кой ще пожали за мравката?

Тя умира - живее мравунякът.

И пчеличката също е само
клетка от пчелния рой.

Раснат младите брястове -
стария бряст ли ще жалим?
Както всичко умира, ще загине и той.

И за мен не жалете -
погребете ме весело.

На човека - лека му пръст.
Да живее човечеството!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса , Ангар, макар и тъжно, но тъкмо за това - много хубаво!
  • Едни умират,други се раждат-това е КРЪГОВРАТЪТ!Важното е,какво ще оставим след себе си,нали?!
  • Тъжно, но хубаво!Поздрави сърдечни!!!
  • "На човека - лека му пръст.
    Да живее човечеството!"

    Аплодирам бурно!!!!Браво!!!
  • "Velvet morning
    Welcome every new day."

    Демис Русос

    Утро кадифено ме среща
    с всеки слънчев и обичен ден.
    Гали ме с обич гореща
    лъч светлина, позлатен.

    Вън нацъфтели липите,
    още по-горе габъри смели,
    с ухание нежно в косите
    мойте мечти са преплели.

    Глогов цветец ме омайва,
    ягоди горски с поглед червен
    желание тръпно извайват,
    а брястът помахва, смутен.

    ........................................................

    Юнската буря се вихри,
    пак ме посича гърмът.
    Аз ще почакам да стихнат
    споменът, воят... ревът.

    Поздрав!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...