Старият бряст
Старият бряст боледува от рак.
В разгара на лятото
се присвива посърнал край пътя.
А стройни крайпътни тополи
зеленеят с корони-сърца.
Върбата край извора
спуска златни коси по бедрата си.
Освирепялото слънце
жари с камшици степта.
Птиците зеят
от жега и сладостна нега.
Кой ще пожали за мравката?
Тя умира - живее мравунякът.
И пчеличката също е само
клетка от пчелния рой.
Раснат младите брястове -
стария бряст ли ще жалим?
Както всичко умира, ще загине и той.
И за мен не жалете -
погребете ме весело.
На човека - лека му пръст.
Да живее човечеството!
В разгара на лятото
се присвива посърнал край пътя.
А стройни крайпътни тополи
зеленеят с корони-сърца.
Върбата край извора
спуска златни коси по бедрата си.
Освирепялото слънце
жари с камшици степта.
Птиците зеят
от жега и сладостна нега.
Кой ще пожали за мравката?
Тя умира - живее мравунякът.
И пчеличката също е само
клетка от пчелния рой.
Раснат младите брястове -
стария бряст ли ще жалим?
Както всичко умира, ще загине и той.
И за мен не жалете -
погребете ме весело.
На човека - лека му пръст.
Да живее човечеството!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
