22 июл. 2007 г., 22:22

Старият бряст  

  Поэзия
947 0 13
Старият бряст боледува от рак.

В разгара на лятото
се присвива посърнал край пътя.

А стройни крайпътни тополи
зеленеят с корони-сърца.

Върбата край извора
спуска златни коси по бедрата си.

Освирепялото слънце
жари с камшици степта.

Птиците зеят
от жега и сладостна нега.

Кой ще пожали за мравката?

Тя умира - живее мравунякът.

И пчеличката също е само
клетка от пчелния рой.

Раснат младите брястове -
стария бряст ли ще жалим?
Както всичко умира, ще загине и той.

И за мен не жалете -
погребете ме весело.

На човека - лека му пръст.
Да живее човечеството!

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ми хареса , Ангар, макар и тъжно, но тъкмо за това - много хубаво!
  • Едни умират,други се раждат-това е КРЪГОВРАТЪТ!Важното е,какво ще оставим след себе си,нали?!
  • Тъжно, но хубаво!Поздрави сърдечни!!!
  • "На човека - лека му пръст.
    Да живее човечеството!"

    Аплодирам бурно!!!!Браво!!!
  • "Velvet morning
    Welcome every new day."

    Демис Русос

    Утро кадифено ме среща
    с всеки слънчев и обичен ден.
    Гали ме с обич гореща
    лъч светлина, позлатен.

    Вън нацъфтели липите,
    още по-горе габъри смели,
    с ухание нежно в косите
    мойте мечти са преплели.

    Глогов цветец ме омайва,
    ягоди горски с поглед червен
    желание тръпно извайват,
    а брястът помахва, смутен.

    ........................................................

    Юнската буря се вихри,
    пак ме посича гърмът.
    Аз ще почакам да стихнат
    споменът, воят... ревът.

    Поздрав!
  • Хареса ми.МНОГО
  • Много силен стих Ангар!
  • Уникален си!
  • Хе! Невероятно силно! Браво! Хенри
  • И за мен не мислете -
    погребете ме весело.


    !!!*
  • Човечеството е брънки от отделни човеци.
    Всяко прекъснато звено носи тъга и болка.
    Природата е кръговрат от случвания и знаци,
    всяко спиране прави по-трудна новата обиколка.

    Поздрав за стиха и усмивка за теб.
  • Тъжно, но истинно послание има стихът ти, Ангар! Поздрав с:
    "Всеки огън гори - догорява,
    никой извор во век не извира.
    Туй, което цъфти - прецъфтява,
    туй, което се ражда - умира." - из "Пътеката е извървяна" - Пеньо Пенев
  • Натъжи ме, Ангар!
Предложения
: ??:??