22 июл. 2007 г., 22:22

Старият бряст

1.1K 0 13
Старият бряст боледува от рак.

В разгара на лятото
се присвива посърнал край пътя.

А стройни крайпътни тополи
зеленеят с корони-сърца.

Върбата край извора
спуска златни коси по бедрата си.

Освирепялото слънце
жари с камшици степта.

Птиците зеят
от жега и сладостна нега.

Кой ще пожали за мравката?

Тя умира - живее мравунякът.

И пчеличката също е само
клетка от пчелния рой.

Раснат младите брястове -
стария бряст ли ще жалим?
Както всичко умира, ще загине и той.

И за мен не жалете -
погребете ме весело.

На човека - лека му пръст.
Да живее човечеството!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса , Ангар, макар и тъжно, но тъкмо за това - много хубаво!
  • Едни умират,други се раждат-това е КРЪГОВРАТЪТ!Важното е,какво ще оставим след себе си,нали?!
  • Тъжно, но хубаво!Поздрави сърдечни!!!
  • "На човека - лека му пръст.
    Да живее човечеството!"

    Аплодирам бурно!!!!Браво!!!
  • "Velvet morning
    Welcome every new day."

    Демис Русос

    Утро кадифено ме среща
    с всеки слънчев и обичен ден.
    Гали ме с обич гореща
    лъч светлина, позлатен.

    Вън нацъфтели липите,
    още по-горе габъри смели,
    с ухание нежно в косите
    мойте мечти са преплели.

    Глогов цветец ме омайва,
    ягоди горски с поглед червен
    желание тръпно извайват,
    а брястът помахва, смутен.

    ........................................................

    Юнската буря се вихри,
    пак ме посича гърмът.
    Аз ще почакам да стихнат
    споменът, воят... ревът.

    Поздрав!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...