30 oct 2013, 21:05

Старият бунар 

  Poesía » Otra
388 0 6
В градината ми старият бунар,
от камък сив тук майсторски иззидан,
кротува си под бряст разклонен, стар
и нишката на времето изприда.

Нивото му се качва отведнъж
напролет, щом стопят се снеговете.
След летен пек, без капка божи дъжд,
от дъното едва-едва просветва.

И ние тъй: когато в младостта
кръвта ни се покачва накипяла,
от кладенеца вадим сто ведра -
градината поливаме я цяла.

Годините отрупали са с плод
дървото в есента ни, вече кротка.
И сляга се нивото с бавен ход
с веригата на падналата котва.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??