Oct 30, 2013, 9:05 PM

Старият бунар 

  Poetry » Other
380 0 6
В градината ми старият бунар,
от камък сив тук майсторски иззидан,
кротува си под бряст разклонен, стар
и нишката на времето изприда.

Нивото му се качва отведнъж
напролет, щом стопят се снеговете.
След летен пек, без капка божи дъжд,
от дъното едва-едва просветва.

И ние тъй: когато в младостта
кръвта ни се покачва накипяла,
от кладенеца вадим сто ведра -
градината поливаме я цяла.

Годините отрупали са с плод
дървото в есента ни, вече кротка.
И сляга се нивото с бавен ход
с веригата на падналата котва.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??