Старият бунар
В градината ми старият бунар,
от камък сив тук майсторски иззидан,
кротува си под бряст разклонен, стар
и нишката на времето изприда.
Нивото му се качва отведнъж
напролет, щом стопят се снеговете.
След летен пек, без капка божи дъжд,
от дъното едва-едва просветва.
И ние тъй: когато в младостта
кръвта ни се покачва накипяла,
от кладенеца вадим сто ведра -
градината поливаме я цяла.
Годините отрупали са с плод
дървото в есента ни, вече кротка.
И сляга се нивото с бавен ход
с веригата на падналата котва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
