22 nov 2019, 23:26

Старият Капитан...

  Poesía » Otra
664 0 0

 

Старият Капитан...

       на капитан далечно плаване Петър Софийски

 

Животът му преминал в необята

примамен на един ли Океан,

той беше вече „слязал”* на земята

обвръгналия в бури Капитан...

 

А беше от ония капитани,

които на изчезване са днес

и по звездите всички Океани

пребродил бе... Дори без „джи-пи-ес”...

 

Целунат бил е със любов от Бога

и оцелял в един ли ураган,

щом даже корабът му в изнемóга

огъвал се е в страх необуздан...

 

Със вярата на Късни романтици

не можел той на сушата да трай,

последен от ония фанатици:

оставащи на кораба докрай...

 

Когато се разпадал такелажа**

и блъсвала  "Деветата"*** по ред

уве́рено той водел екипажа

впил поглед в Неизвестното „напред”...

 

Със дързост в дестинации не леки

и Ветровете можел да плени –

с посоката на лунните пътеки

в стихията на морските вълни...

 

Познавал всеки пролив в Океана

и всяка неизвестна плитчинá

от картите  дори не назована,

но гибелна по свойта същинá...

 

Тревожните маяци по скалите

той помнел като родния си дом,

те сочели му пътя през мъглите

и в нóщите на ужасяващ щорм...

 

... А случвали се фарове угаснали,

понякога и фарове-мираж,

и брегове от нищото израстнали

изкачали пред него неведнаж...

 

В легендите красиви тайни има,

в които вярва всеки стар моряк,

но Капитанът сам, необяснимо

избягвал вечно Гибелният бряг...

 

А във живот, на вятъра подобен:

и кръчмите познавал наизуст:

-и всички брегове със план подробен,

-и всеки бряг до днес останал пуст...

 

... и най-красивите жени къде са

той знаел... В плен на техният финес...

 

... А със любов на всеки порт метреса

със тръпна  страст очаква до днес...

 

17.12.2016.                                                   

*”слязал”- моряшки жаргон; казват „слизам”,

когато моряка завинаги остава на сушата

**такелаж(нем.takelage)- съвкупност от мачтови

корабни въжета заедно със скрипци и други уреди

за боравене с тях

***според поверието „Деветата” вълна е

най-силната.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...