22.11.2019 г., 23:26

Старият Капитан...

665 0 0

 

Старият Капитан...

       на капитан далечно плаване Петър Софийски

 

Животът му преминал в необята

примамен на един ли Океан,

той беше вече „слязал”* на земята

обвръгналия в бури Капитан...

 

А беше от ония капитани,

които на изчезване са днес

и по звездите всички Океани

пребродил бе... Дори без „джи-пи-ес”...

 

Целунат бил е със любов от Бога

и оцелял в един ли ураган,

щом даже корабът му в изнемóга

огъвал се е в страх необуздан...

 

Със вярата на Късни романтици

не можел той на сушата да трай,

последен от ония фанатици:

оставащи на кораба докрай...

 

Когато се разпадал такелажа**

и блъсвала  "Деветата"*** по ред

уве́рено той водел екипажа

впил поглед в Неизвестното „напред”...

 

Със дързост в дестинации не леки

и Ветровете можел да плени –

с посоката на лунните пътеки

в стихията на морските вълни...

 

Познавал всеки пролив в Океана

и всяка неизвестна плитчинá

от картите  дори не назована,

но гибелна по свойта същинá...

 

Тревожните маяци по скалите

той помнел като родния си дом,

те сочели му пътя през мъглите

и в нóщите на ужасяващ щорм...

 

... А случвали се фарове угаснали,

понякога и фарове-мираж,

и брегове от нищото израстнали

изкачали пред него неведнаж...

 

В легендите красиви тайни има,

в които вярва всеки стар моряк,

но Капитанът сам, необяснимо

избягвал вечно Гибелният бряг...

 

А във живот, на вятъра подобен:

и кръчмите познавал наизуст:

-и всички брегове със план подробен,

-и всеки бряг до днес останал пуст...

 

... и най-красивите жени къде са

той знаел... В плен на техният финес...

 

... А със любов на всеки порт метреса

със тръпна  страст очаква до днес...

 

17.12.2016.                                                   

*”слязал”- моряшки жаргон; казват „слизам”,

когато моряка завинаги остава на сушата

**такелаж(нем.takelage)- съвкупност от мачтови

корабни въжета заедно със скрипци и други уреди

за боравене с тях

***според поверието „Деветата” вълна е

най-силната.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...