Старият моряк
В морето бавно остаряваш
полека побеляват кичури в косите ти
светът е твоят дом защото ти си скитник
във корабна кабина приютен
ревещите машини песен пеят
за болката която си оставил
във тъжната усмивка на жена
в писмото на дете рисувало
ръката си на лист хартия
завинаги останал чужденец
изгубен във безкрайни хоризонти
напразно търсиш път назад
напразно искаш милост
от безразличното към теб море.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
