2 jun 2019, 8:51

Старият моряк

  Poesía » Otra
885 2 4

В морето бавно остаряваш
полека побеляват кичури в косите ти
светът е твоят дом защото ти си скитник
във корабна кабина приютен
ревещите машини песен пеят
за болката която си оставил
във тъжната усмивка на жена
в писмото на дете рисувало 
ръката си на лист хартия
завинаги останал чужденец
изгубен във безкрайни хоризонти
напразно търсиш път назад

напразно искаш милост

от безразличното към теб море.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно казано, почти изпято, с болка, но и с мъдрост.
  • Толкова тъжно звучи този стих... А аз толкова обичам морето! Но ми хареса!
    Поздрави, Ник!
  • Аз нямам добро мнение за морето защото не го гледам от към брега, за мен то е напълно безразлично към всеки. Благодаря ти че се отби тук.
  • Морето никога не е безразлично, а просто бурно ... от хиляди нестихващи емоции, спомени и надежди.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...