stavanger (Ник)
50 265
Jun 2, 2019, 8:51 AM

Старият моряк 

  Poetry » Other
468 2 4

В морето бавно остаряваш
полека побеляват кичури в косите ти
светът е твоят дом защото ти си скитник
във корабна кабина приютен
ревещите машини песен пеят
за болката която си оставил
във тъжната усмивка на жена
в писмото на дете рисувало 
ръката си на лист хартия
завинаги останал чужденец
изгубен във безкрайни хоризонти
напразно търсиш път назад

напразно искаш милост

от безразличното към теб море.

© Ник All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасно казано, почти изпято, с болка, но и с мъдрост.
  • Толкова тъжно звучи този стих... А аз толкова обичам морето! Но ми хареса!
    Поздрави, Ник!
  • Аз нямам добро мнение за морето защото не го гледам от към брега, за мен то е напълно безразлично към всеки. Благодаря ти че се отби тук.
  • Морето никога не е безразлично, а просто бурно ... от хиляди нестихващи емоции, спомени и надежди.
Random works
: ??:??