stavanger (Ник)
50 265
2.06.2019 г., 8:51 ч.

Старият моряк 

  Поезия » Друга
461 2 4

В морето бавно остаряваш
полека побеляват кичури в косите ти
светът е твоят дом защото ти си скитник
във корабна кабина приютен
ревещите машини песен пеят
за болката която си оставил
във тъжната усмивка на жена
в писмото на дете рисувало 
ръката си на лист хартия
завинаги останал чужденец
изгубен във безкрайни хоризонти
напразно търсиш път назад

напразно искаш милост

от безразличното към теб море.

© Ник Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно казано, почти изпято, с болка, но и с мъдрост.
  • Толкова тъжно звучи този стих... А аз толкова обичам морето! Но ми хареса!
    Поздрави, Ник!
  • Аз нямам добро мнение за морето защото не го гледам от към брега, за мен то е напълно безразлично към всеки. Благодаря ти че се отби тук.
  • Морето никога не е безразлично, а просто бурно ... от хиляди нестихващи емоции, спомени и надежди.
Предложения
: ??:??