Старият моряк

Поэзия » Другая

883 2 4

В морето бавно остаряваш
полека побеляват кичури в косите ти
светът е твоят дом защото ти си скитник
във корабна кабина приютен
ревещите машини песен пеят
за болката която си оставил
във тъжната усмивка на жена
в писмото на дете рисувало
ръката си на лист хартия
завинаги останал чужденец
изгубен във безкрайни хоризонти
напразно търсиш път назад

напразно искаш милост

от безразличното към теб море.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Петър1 (Петър Димитров)

Прекрасно казано, почти изпято, с болка, но и с мъдрост.

2019-11-16T19:48:38+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Толкова тъжно звучи този стих... А аз толкова обичам морето! Но ми хареса!
Поздрави, Ник!

2019-09-23T14:10:59+03:00
stavanger (Ник)

Аз нямам добро мнение за морето защото не го гледам от към брега, за мен то е напълно безразлично към всеки. Благодаря ти че се отби тук.

2019-06-02T16:12:34+03:00
DochkaGeorgieva (Дочка Г)

Морето никога не е безразлично, а просто бурно ... от хиляди нестихващи емоции, спомени и надежди.

2019-06-02T10:32:20+03:00