7 oct 2021, 13:27

Старият моряк 

  Poesía
603 1 10

Кораби и лодки, и фъртуни,

бури, и цунами, и порой,

щастието искам да целуна

и да любя, а си имам кой.

 

Искам на мечтите да се кача,

колко му е раз на два и три.

Този свят горчив, отвън е лачен,

с пламъка суетен ни гори.

 

Лодката попътна остарява,

но не губи своя боен дух,

гали я морето – синя лава,

а отгоре слънчевият пух.

 

Тръгвам, вдишвам устрема на вятър,

по вълните лодката лети,

вярата посята в синевата

заедно със слънцето блести.

 

Как ще стигна, има си и начин:

вярата страха ще победи

вярвам ли, това победа значи,

до колене – буйните води.

© Милена Френкева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??