Старият моряк
Кораби и лодки, и фъртуни,
бури, и цунами, и порой,
щастието искам да целуна
и да любя, а си имам кой.
Искам на мечтите да се кача,
колко му е раз на два и три.
Този свят горчив, отвън е лачен,
с пламъка суетен ни гори.
Лодката попътна остарява,
но не губи своя боен дух,
гали я морето – синя лава,
а отгоре слънчевият пух.
Тръгвам, вдишвам устрема на вятър,
по вълните лодката лети,
вярата посята в синевата
заедно със слънцето блести.
Как ще стигна, има си и начин:
вярата страха ще победи
вярвам ли, това победа значи,
до колене – буйните води.
© Милена Френкева All rights reserved.
