maistora (Красимир Тенев)
140 4030
29 may 2017, 1:22  

Старият параклис 

  Poesía » Otra
4157 51 71

Старият параклис

 

Отдавна запустял е храмът.

Бръшлян на воля стеле се навред.

Камбаната – задигната. За мед...

На мястото ѝ – кука няма.

 

От слънчеви лъчи целунат,

проблясва кръст на купола прогнил.

Под свода бързолет гнездо е свил,

писукат малки жълтоклюни.

 

Разпятие. Синът ме гледа.

С венец от тръни килнал е глава.

Контурите личат едва-едва

по тези стенописи бледи.

 

Издраскали са ги вандали –

латински букви, писани с пирон.

Клошар, навярно дирил тук подслон,

трошил столове и ги палил.

 

Въздай си, Боже, на децата –

подвластни все на тленната си плът –

челична вяра, разум, светъл път,

смирение и обич свята!

 

Пред прѝтвора пристъпвам тихо –

посреща ме икона в прах префин.

През съ́лзи от засъхнал парафин

Светата Дева се усмихва.

© Красимир Тенев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Старая церковь
Сенилга (Сенилга) Сенилга
Тraducciones » Poesía, от Български
Давно заброшена церквушка,
Разросся плющ, как сам того желал,
Украден колокол, как просто меди чушка,
Торчит виновно крюк – не удержал
Крест солнцем исцелованный отлитый ...
  2872  2  8 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прочетох отново все със същото възхищение!👍🥰 Всичко видях и усетих, почувствах и мъката ти... Истинска завладяваща Поезия!👍😍
  • Истинско, хубаво!
    Сякаш отново видях как в църквата на родното ми село белеят местата на откраднатите икони,старинни, много ценни...
    Боли от такава гледка.
  • Благодаря ви!
  • Чудесен стих, Майсторе!
    Поздравления!
  • Като натюрморт е, много ми допада подобна стилистика, това е умение да се чете реалността без да се до измисля, всъщност всички знаци и послания са пред очите ни.
  • Не бях те чела отдавна, Краси. Днес ще си направя този подарък
  • Сега откривам твоите стихове. няма как да не ми харесва единството на форма и съдържание, позицията, светоусещането, светоотношението и поетическото майсторство. Наистина "поетът е оголена, подвижна рана, страдание и вик сред океана".
  • Поздравления, Краси!
  • Знам това, Квазаре. Но може тази усмивка да е добавена с пирон от вандали. Има хора за които няма нищо свято. В лит. творба не всичко е буквално. Може пък да се радва на смирен посетител. Светата Дева, не каноничното ѝ изображение на стената. Възможни са и други интерпретации.
    "Вие ще се зачудите. ,,Дева ще роди.” ,,Коя е девата?" – Това е човешката душа." казва П. Дънов
  • Благодаря!
  • Апокалипсично, напомнил визуально Тарковского, настроением Стругацких.
    Очень понравилось!
  • Прекрасно стихотворение.
  • Много картинно описание.Пренесе ме веднага в някои стари църкви в търновския балкан.Съизживявам тази тъга.
  • Тук се мълчи!
  • Чудесна творба Красимире. Днес е Бъдни Вечер на другия край на света. Смаза ме!
  • Браво, жалко, че не съм те чел. Ще прочета. Жив и здрав!
  • Чудесно! Най ми въздейства предпоследния ти стих.Какво е Бог-любов и плаче Той, плаче от любов.Твореца ний едва ли нявга ще разберем затуй да молим прошка,но и никога след туй да не грешим!
  • Днес отново се върнах към твоето стихотворение. В дните пред Великден. Стихът ти ще остане винаги актуален, за да напомня на вярващите хора, докъде може да стигне безразличието на управляващите към българските храмове, за които все няма пари за реконструкция, и за които никой не полага грижи. Народ без вяра - не го очаква добро...
  • Благодаря!
  • Прекрасно, макар и много тъжно!
  • Не съм влизала в " Откровения" отдавна по хиляди причини. И поздравления !
  • В този сводест чертог е студено
    и вали от таваните прашна тъма,
    само в ъгъла с хрип, учестено,
    скърца с панти ръждиви олтарна врата.

    И с артрит в осемте си колене
    сънен паяк разпъва се, сам и суров...
  • Извини ме, Майсторе! Но сам израснах сред икони, камбани, църкви... Може би затова ми е толкова близка темата и възмущението от разсипията! Тогава ме сочеха с пръст, че Тати работеше, като счетоводител в манастир. Представете си другарката вдига всеки един ученик от чиновете..."Какво работи баща ти?" Един казва шлосер, друг - работник... Идва моят ред... В манастир... Всички се смеят, сочат ме с пръст... "Баща ти е поп!" Каква Душа трябва да имаш, за да устоиш! Затова, Майсторе това е моето стихотворение! Затова ме боли!
  • Колко може да плаче човек!? Какво означава - Притвор? Кой прави камбаните? От какъв метал се правят? Кога се бие камбаната? По колко пъти на ден? Къде са мощите на светците? Какво значи " ,мощи". Каква е разликата между Параклис и Храм! Къде е Господ! Къде сме ние?
  • Светли Великденски празници!
  • Много тъжно и силно! Хареса ми надеждата на финала! Поздрави!
  • Благодаря, Бояна.
  • Бог няма как да ни даде това, което не сме готови да приемем! Бог не ни насилва да сме повече духовни, отколкото плътски. Това е само наш избор. Иначе всичко останало е изпипано и въздействащо!
  • Картината, е пред очите ми!
  • Стихотворение, с положително въздействие върху душевната ни същност.
    Поздравление!
  • Хареса ми посланието: не мъст, а обич.
    Бог е обич.
  • Под стряхата, край кръста стар се спри
    На стар игумен за разпятие
    Дъжда край тебе ще вали
    А в теб смирение ридае
  • Благодаря!
  • Силно въздействащ стих, обръща душата и търси подслони в изтърбушената от някои човешка ценностна система.
    Поздравявам те, Майсторе!
  • !!!
  • В любими !Какво да напиша,тук думите са слаби и излишни..
  • Поздрави! Проверих си пощата, но няма нищо! ???
  • Благодаря ви!
  • Много въздействащо! И искрено!
  • Много е силно и много точно, образно! Поздрави!
  • "Въздай си, Боже, на децата –
    подвластни все на тленната си плът –
    челична вяра, разум, светъл път,
    смирение и обич свята!"

    Амин!!!
  • Вярващ човек не би посегнал на Божия обител-(църква,манастир,параклис)!Тук важи максимата-Като неможеш да направиш добро,неправи лошо!Хареса ми картината облечена в думи!Ползотворен ден майсторе!
  • Дано този Параклис,Майсторе!Да премине през всички души!Да изстрие ненавист и болка!ѝда донесе на всички,радост душевна чистота и спокойствие!
  • Много хубаво стихотворение.
  • Пак прочетох това стихотворение. Много е хубаво, много!
  • Някога си продадох всички книги!По лев и два!Най-ми е мъчно за "Строителите" на Симеон Радев!Днес е неговият ден!Обещавам!
  • Той си е мой!
  • Не знам,защо но пак се връщам при този параклис!Макар издраскан ,на клошари дом!Полягам си и ми е хубаво!Скрит от коли,метро,багери!Шум!Ще преспя и си тръгвам на изгрев...
  • Параклисите,са своего рода църкви!Различното е,че са построени от хора,не канонични!Духът божи е в тях!Господ не е знаел формулата на медтта!Защото сам я създал!Тленни същества, с тлленни мисли и дела!Тоя параклис наближава да стане,като катедрала!В душите ни!
  • Има Параклиси,без огради!Дори хората донасят утвар!Не е в София,разбира се!Но повечето са оградени!Не с бордюри и камъни!С цветя!Повярвайте,ми!Аз израснах сред тях!
  • Бронз в който няма мед, казваш!? CuSn5Zn5Pb5 – това му е маркировката. Кой е водещият елемент тук? Мед 85%, калай, цинк, олово по 5%. А камбаненият бронз е 91% мед!
    И това ли са преекспонирани измислици?
    http://www.monitor.bg/a/view/38409-%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D1%83-%D0%BD%D0%B0%D1%81-%D1%80%D1%83%D0%B8%D0%BD%D0%B8/

    Оценката която постави очевидно касае повече твоята сензитивност и информираност отколкото моето стихотворение.
  • Благодаря!
  • Много ми хареса.! Тъжна запомняща се картина, поднесена с майсторство и поетичен усет. Поздравления! Желая ти много, много творчески успехи!
  • Грабна ме до дън душа! Поздравления!
  • Благодаря!
  • Чак ми се доплака! Ще ми се човечеството вече да помъдрее! И от мен петица, майсторе!
  • Разбрах,защо се усмихва!!,Омерзена от всичко!!!Първо изоставена на вандали!Гледайки ги как жалки отнасят,черги и утвар,мислейки,че ще забогатеят!!!Второ се усмихва,за това,че ние смъртните се пъчим,като,вечни!!!Трето,това е смях през сълзи!!!Забравили майка си по дискотеки!!!Време трябва,време,а няма!!!
  • Много тъжна картина на отстъплението ни от вярата...
  • Много,бих казал близко до моето сърце повествование!!!Аз съм израстнал по манастири и църкви!!!Разплаках се при вида на този Божи дом!!!На малко пространство,Божие съпричастие!!!Поздравления,Майсторе!!!Бях на осем години,когато обикалях Вършечка епископия с отец Ѝосиф!!По добре да го опиша в разказ!!!Много ме натъжи твоят стих,но и окрили!!Напомни ми,че сме само веднъж тук!!
  • !!!
  • Благодаря ви!
  • Тягостно чувство навява подобна картина. Силно еъздействащо!
  • Надълбоко влизаш, Краси.
  • Силновъздействаща творба, предизвикваща дълбок размисъл, смесени чувства... И отправяща търсещата душа към Бог! Поетичната форма е перфектна. А завършващите стихове - тази усмивка през сълзи на Божията майка... Светият Дух ли направляваше перото на майстора?... Покланям се на Него, а на майстора благодаря за тези прекрасни стихове!
  • Само мога да изразя възхищението си! Респект!
  • За съжаление майсторски описваш една тъжна картина на нашите свети обители, Красимире. Поздравление! Да, Света Богородица все още ни се усмихва. Но имаме ли право да й отвърнем с усмивка и ние, щом допускаме това да се случва със светините ни?! /риторичен въпрос/
  • "През съ́лзи от засъхнал парафин
    Светата Дева се усмихва."
    Реалистични картини, въздействащ изказ!
  • Дай Боже.
    Поздрави, Майсторе
  • "Въздай си, Боже, на децата –
    подвластни все на тленната си плът –
    челична вяра, разум, светъл път,
    смирение и обич свята!"
    Творба-молитва...
  • Наистина си Майстор! Благодаря ти,за написаното! Колко тъжна ли е усмивката на Божията майка?И в поантата:всеопрощаващата усмивка на Богородица!😇
  • С верен поглед към реалността: в обезлюдените селища храмовете опустяват, но вярата остава в сърцата.
    Пълното описание на изоставения храм провокира размисли...
    Творбата е хубав пример за класически стих.
    Моите поздравления, Майсторе!
Propuestas
: ??:??