Старият параклис
Старият параклис
Отдавна запустял е храмът.
Бръшлян на воля стеле се навред.
Камбаната – задигната. За мед...
На мястото ѝ – кука няма.
От слънчеви лъчи целунат,
проблясва кръст на купола прогнил.
Под свода бързолет гнездо е свил,
писукат малки жълтоклюни.
Разпятие. Синът ме гледа.
С венец от тръни килнал е глава.
Контурите личат едва-едва
по тези стенописи бледи.
Издраскали са ги вандали –
латински букви, писани с пирон.
Клошар, навярно дирил тук подслон,
трошил столове и ги палил.
Въздай си, Боже, на децата –
подвластни все на тленната си плът –
челична вяра, разум, светъл път,
смирение и обич свята!
Пред прѝтвора пристъпвам тихо –
посреща ме икона в прах префин.
През съ́лзи от засъхнал парафин
Светата Дева се усмихва.
© Красимир Тенев All rights reserved.
