Старият Рак...
Морето дишаше смутено
света изпълнило със тътен
и всяка кипнала вълна
със ярост удряща брега
разбиваше се в образ смътен...
И с тия образи внезапни
Животът в ритъм неспокоен
объркан пъзел подреди
омесил “после” и “ преди”-
заливайки ме с дъжд прибоен...
С тъга залязващото слънце ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.