30.07.2013 г., 8:21

Старият Рак...

649 0 1

 

     Старият Рак...

 

Морето дишаше смутено

света изпълнило със тътен

и всяка кипнала вълна

със ярост удряща брега

разбиваше се в образ смътен...

 

И с тия образи внезапни

Животът в ритъм неспокоен

объркан пъзел подреди

омесил “после” и “ преди”-

заливайки ме с дъжд прибоен...

 

С тъга залязващото слънце

за миг поспря- да се опомни

и освети една вълна,

а тя щастлива засия

и хукна да разправя спомени.

 

А щом пък Вятърът я хвърли

със смях в прибоя на скалите-

вълната като на шега

за миг превърна се в дъга

и цветовете си разсипа...

 

Дори след залеза остана

водата стихнала да свети,

а с отразена светлина

небето бе като луна,

като парад на цветовете...

 

И въздуха, събирал дълго

от светлините, бе прозрачен,

а галено от бризов лъх

морето бе стаило дъх-

и видим бе над него здрача...     

 

Аз търсех в пясъка следите

от друго Време тъй далечно,

но на притихналия бряг

от старост понакуцващ Рак

(по-стар и от самата Вечност)

 

със дрезгав глас ме заговори:

-Така отдавна те очаквам.

Защо уплаши се сега?..

Нима дори не ме позна?..

Добре съм и не се оплаквам...

 

-О боже мой, познах те скъпи-

ти мойта Младост си самотна!

Оставих те на тоя бряг,

но днес аз искам си те пак

и с Миналото от Живота...

 

...Но бързо потъмня морето

оная светлина залезе,

закуца Рака заднешком

и сам пое към своя дом-

вълна го грабна  и отнесе...

 

 

Коста Качев,

край Морето

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасна творба, като една съдба е морето, а ние като раци!
    Поздравления!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...