20 oct 2017, 11:16

Старо момиче

  Poesía
946 1 15

- Здравей, старо момиче! Здравей!

Как си? Още ли в душата младото живей?

Имаш ли още млади мечти?

Пускаш ли душата си да лети?

 

- Здравей! Лудо-младо! Здравей!

Да! Страшно много ми се живей!

Ценя времето и хубавото вино!

Ценя миналото незабравимо...

 

- А, как си с летенето и със небето?

Държи ли още на натиска сърцето?

Обичаш ли вълните на морето?

Или, затворила си се дълбоко във селцето?

 

- Обиждаш ме! Недей така!

Млада е! Млада е мойта душа!

Помъдряла от времето

и с патина благородна!

 

Не се боя ни от небето, ни от морето!

Харесвам вълните и техният бряг!

На далече пътува духът и сърцето

не се бои от сблъсък със враг!

 

Мога да ценя приятел, род и родина!

Няма във тяхната беда далеч да замина!

Ще остана да им бъда опора,

макар тялото да омеква от умора!

 

- Хей, Старо момиче, живей!

от добра закваска си замесено!

Не страдай от тегобите! Оцелей!

На бъдещето трябва твоята същност есенна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...