Старо момиче
- Здравей, старо момиче! Здравей!
Как си? Още ли в душата младото живей?
Имаш ли още млади мечти?
Пускаш ли душата си да лети?
- Здравей! Лудо-младо! Здравей!
Да! Страшно много ми се живей!
Ценя времето и хубавото вино!
Ценя миналото незабравимо...
- А, как си с летенето и със небето?
Държи ли още на натиска сърцето?
Обичаш ли вълните на морето?
Или, затворила си се дълбоко във селцето?
- Обиждаш ме! Недей така!
Млада е! Млада е мойта душа!
Помъдряла от времето
и с патина благородна!
Не се боя ни от небето, ни от морето!
Харесвам вълните и техният бряг!
На далече пътува духът и сърцето
не се бои от сблъсък със враг!
Мога да ценя приятел, род и родина!
Няма във тяхната беда далеч да замина!
Ще остана да им бъда опора,
макар тялото да омеква от умора!
- Хей, Старо момиче, живей!
от добра закваска си замесено!
Не страдай от тегобите! Оцелей!
На бъдещето трябва твоята същност есенна!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
Благодаря ти, мила!
