Старо момиче
- Здравей, старо момиче! Здравей!
Как си? Още ли в душата младото живей?
Имаш ли още млади мечти?
Пускаш ли душата си да лети?
- Здравей! Лудо-младо! Здравей!
Да! Страшно много ми се живей!
Ценя времето и хубавото вино!
Ценя миналото незабравимо...
- А, как си с летенето и със небето?
Държи ли още на натиска сърцето?
Обичаш ли вълните на морето?
Или, затворила си се дълбоко във селцето?
- Обиждаш ме! Недей така!
Млада е! Млада е мойта душа!
Помъдряла от времето
и с патина благородна!
Не се боя ни от небето, ни от морето!
Харесвам вълните и техният бряг!
На далече пътува духът и сърцето
не се бои от сблъсък със враг!
Мога да ценя приятел, род и родина!
Няма във тяхната беда далеч да замина!
Ще остана да им бъда опора,
макар тялото да омеква от умора!
- Хей, Старо момиче, живей!
от добра закваска си замесено!
Не страдай от тегобите! Оцелей!
На бъдещето трябва твоята същност есенна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
Благодаря ти, мила!
