СОЛАР (Дима)
224 919
12 nov 2011, 19:10

Старомодно 

  Poesía » Versos blancos
760 0 5

Този дъжд... улиците замлъкват,

глъхне и човешката тръба -

ситен дъжд

като мъгла ближе

покривите и стрехите -

сламка към миманс

на снеговалежа.

Старомодна зима -

все така,

все така започва -

дърветата са странни скелети,

сигурно клонче търсят врабците,

сгушени

в перушина мокро наострена...

Зимата се люби със земята

ритуално -

докосва я, погалва и покрива

влажното й тяло,

с чувство влюбено извива клоните,

натежали от снега,

сякаш вятър превива пшеница.

Бяла прегръдка. Все така,

все така всичко свети и сияе

бяло.

Приказка.

© Дима Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • старомодна зима...
    но пък носи топлота и надежда...
    като красива лирична приказка, мила Дима..
    прегръщам те, най-сърдечно..
  • Виждам, че от ръмженето ми е имало полза. За теб - едва ли, но за мен със сигурност.
    Благодаря, че си преработила стиха, за да могат и хора като мен - с нисък коефициент на интелигентност, да го разберат.
    Видях го като валс... Така и го почувствах.
  • Начало на дългата зимна приказка - малко тъжна,като тихия ромон на дъжда,но все пак бяла ...има в нея надежда,нали!
  • Потопих се в тая зима! Харесах! Поздрав!
  • Чистота излъчва стихът ти Дима! Много ми хареса! Поздрав сърдечен!
Propuestas
: ??:??