12 nov 2011, 19:10

Старомодно

962 0 5

Този дъжд... улиците замлъкват,

глъхне и човешката тръба -

ситен дъжд

като мъгла ближе

покривите и стрехите -

сламка към миманс

на снеговалежа.

Старомодна зима -

все така,

все така започва -

дърветата са странни скелети,

сигурно клонче търсят врабците,

сгушени

в перушина мокро наострена...

Зимата се люби със земята

ритуално -

докосва я, погалва и покрива

влажното й тяло,

с чувство влюбено извива клоните,

натежали от снега,

сякаш вятър превива пшеница.

Бяла прегръдка. Все така,

все така всичко свети и сияе

бяло.

Приказка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дима Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • старомодна зима...
    но пък носи топлота и надежда...
    като красива лирична приказка, мила Дима..
    прегръщам те, най-сърдечно..
  • Виждам, че от ръмженето ми е имало полза. За теб - едва ли, но за мен със сигурност.
    Благодаря, че си преработила стиха, за да могат и хора като мен - с нисък коефициент на интелигентност, да го разберат.
    Видях го като валс... Така и го почувствах.
  • Начало на дългата зимна приказка - малко тъжна,като тихия ромон на дъжда,но все пак бяла ...има в нея надежда,нали!
  • Потопих се в тая зима! Харесах! Поздрав!
  • Чистота излъчва стихът ти Дима! Много ми хареса! Поздрав сърдечен!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...