Старомодно
Този дъжд... улиците замлъкват,
глъхне и човешката тръба -
ситен дъжд
като мъгла ближе
покривите и стрехите -
сламка към миманс
на снеговалежа.
Старомодна зима -
все така,
все така започва -
дърветата са странни скелети,
сигурно клонче търсят врабците,
сгушени
в перушина мокро наострена...
Зимата се люби със земята
ритуално -
докосва я, погалва и покрива
влажното й тяло,
с чувство влюбено извива клоните,
натежали от снега,
сякаш вятър превива пшеница.
Бяла прегръдка. Все така,
все така всичко свети и сияе
бяло.
Приказка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дима Всички права запазени
