Старомодно

Поэзия » Белые стихи

964 0 5

Този дъжд... улиците замлъкват,

глъхне и човешката тръба -

ситен дъжд

като мъгла ближе

покривите и стрехите -

сламка към миманс

на снеговалежа.

Старомодна зима -

все така,

все така започва -

дърветата са странни скелети,

сигурно клонче търсят врабците,

сгушени

в перушина мокро наострена...

Зимата се люби със земята

ритуално -

докосва я, погалва и покрива

влажното й тяло,

с чувство влюбено извива клоните,

натежали от снега,

сякаш вятър превива пшеница.

Бяла прегръдка. Все така,

все така всичко свети и сияе

бяло.

Приказка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariniki (Магдалена Костадинова)

старомодна зима...
но пък носи топлота и надежда...
като красива лирична приказка, мила Дима..
прегръщам те, най-сърдечно..

2011-11-26T19:08:44+02:00
ria (Гергана Иванова)

Виждам, че от ръмженето ми е имало полза. За теб - едва ли, но за мен със сигурност.
Благодаря, че си преработила стиха, за да могат и хора като мен - с нисък коефициент на интелигентност, да го разберат.
Видях го като валс... Така и го почувствах.

2011-11-26T18:31:19+02:00
Вирго99 (Ася Толедо)

Начало на дългата зимна приказка - малко тъжна,като тихия ромон на дъжда,но все пак бяла ...има в нея надежда,нали!

2011-11-22T17:25:25+02:00
petqstefanova (Петя Стефанова)

Потопих се в тая зима! Харесах! Поздрав!

2011-11-12T19:40:06+02:00
elenasim1 (Елeна)

Чистота излъчва стихът ти Дима! Много ми хареса! Поздрав сърдечен!

2011-11-12T19:29:06+02:00