12 нояб. 2011 г., 19:10
Старомодно
Този дъжд... улиците замлъкват,
глъхне и човешката тръба -
ситен дъжд
като мъгла ближе
покривите и стрехите -
сламка към миманс
на снеговалежа.
Старомодна зима -
все така,
все така започва -
дърветата са странни скелети,
сигурно клонче търсят врабците,
сгушени
в перушина мокро наострена...
Зимата се люби със земята
ритуално -
докосва я, погалва и покрива
влажното й тяло,
с чувство влюбено извива клоните,
натежали от снега,
сякаш вятър превива пшеница.
Бяла прегръдка. Все така,
все така всичко свети и сияе
бяло.
Приказка.
© Дима Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Виждам, че от ръмженето ми е имало полза. За теб - едва ли, но за мен със сигурност.
Благодаря, че си преработила стиха, за да могат и хора като мен - с нисък коефициент на интелигентност, да го разберат.
Видях го като валс... Така и го почувствах. -
Начало на дългата зимна приказка - малко тъжна,като тихия ромон на дъжда,но все пак бяла ...има в нея надежда,нали!
-
Потопих се в тая зима! Харесах! Поздрав!
-
Чистота излъчва стихът ти Дима! Много ми хареса! Поздрав сърдечен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
но пък носи топлота и надежда...
като красива лирична приказка, мила Дима..
прегръщам те, най-сърдечно..