Patrizzia (Надежда Ангелова)
2054 18123
9 nov 2020, 15:07  

Старост - лудост 

  Poesía » Filosófica
200 7 12

Снегът косите със сребро поръси,
а мъдростта ми пукнат грош не чини.
Но слава Богу, още съм с ума си
и плюя аз на вашите причини!

Глава склонили в сигурните ясли,
сенце дъвчете, слама и ярмица,
чат-пат ревете - разни недорасли
да мислят, че сте волни, като птица.

Инат аз имам само и словата
от бащини юмруци по - корави,
в гърдите ми е скрита свободата,
да плюя на разгулните ви нрави.

Не ме е страх, да бъда земетръсна,
да ви разтрисам жалките коптори,
да бъда друга вече ми е късно,
а лудостта ми до зори ще спори,

с нормалните ви аргументи сиви,
с парченца от душата съм платила.
За свободата. И си ми отива!
И вие сте свободни? Да. Насила.

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??