Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
9.11.2020 г., 15:07 ч.  

Старост - лудост 

  Поезия » Философска
245 7 11

Снегът косите със сребро поръси,
а мъдростта ми пукнат грош не чини.
Но слава Богу, още съм с ума си
и плюя аз на вашите причини!

Глава склонили в сигурните ясли,
сенце дъвчете, слама и ярмица,
чат-пат ревете - разни недорасли
да мислят, че сте волни, като птица.

Инат аз имам само и словата
от бащини юмруци по - корави,
в гърдите ми е скрита свободата,
да плюя на разгулните ви нрави.

Не ме е страх, да бъда земетръсна,
да ви разтрисам жалките коптори,
да бъда друга вече ми е късно,
а лудостта ми до зори ще спори,

с нормалните ви аргументи сиви,
с парченца от душата съм платила.
За свободата. И си ми отива!
И вие сте свободни? Да. Насила.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??