Старост - лудост
Снегът косите със сребро поръси,
а мъдростта ми пукнат грош не чини.
Но слава Богу, още съм с ума си
и плюя аз на вашите причини!
Глава склонили в сигурните ясли,
сенце дъвчете, слама и ярмица,
чат-пат ревете - разни недорасли
да мислят, че сте волни, като птица.
Инат аз имам само и словата
от бащини юмруци по - корави,
в гърдите ми е скрита свободата,
да плюя на разгулните ви нрави.
Не ме е страх, да бъда земетръсна,
да ви разтрисам жалките коптори,
да бъда друга вече ми е късно,
а лудостта ми до зори ще спори,
с нормалните ви аргументи сиви,
с парченца от душата съм платила.
За свободата. И си ми отива!
И вие сте свободни? Да. Насила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
